Губим  хората,  които  обичаме,  отделечаваме  ги  от   себе  си,  защото се  страхуваме    да  кажеш   "Извинявай"   и  да  признаем  грешката  си,  а  може  би  се  страхуваме  че  няма  да  приемат  извинението   ни,  но  ако  държат  на  нас  те  ще  ни  приемат  такива  каквито  сме,   а  ако  не   ни  приемат  то  тогава  те  не  ни  заслужават. Тези  хора  са  навсякъде....Понякога  е  по-добре  да  се  откажем  от  тях  преди  да   бъдем  наранени.... Хората  дапускат  грешки,  но  никой не  е  перфектен  и  дори  да  се   опитваме  и  да  се  преструваме  на  савършени  дълбоко  в  себе  си  знаем  че  не сме,  всеки  прави  грешки  и  има  лоши  дни,   но  истинските  приятели,  семейството  и    хората  които   ни  обичат   ни  прощават   грешкитe...Дори  да  са  ни  наранили,  дори  да  са  сасипали  животa  ни   трябва  да  им  простим   защото  понякога  това  е  единственият  начин  да  започнем  отначало....